15ти елул 5770 / 4ти септември 2010

Ницавим-Вайелех / Ти стоиш-И Той отиде

Деварим / Второзаконие 29:9-31:30
Йешаяху / Исаия 61:10-63:9
Ромим / Римляни 7:7-12

Деварим (Второзаконие) {29:10} Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже {29:11} чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, - {29:12} за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе, {29:13} за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова. {29:14} И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас, {29:15} но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас; {29:16} (защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме; {29:17} и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях); {29:18} тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

Ако някой човек е вярващ в Йешуа, то той е свързан със завета, който Бог направи с Авраам, Ицхаак и Яков. Тази връзка със завета е и връзка със народа и земята на Израел. Като вярващи нашият дом е Небето, но нашето отечество е Израел. Защо Израел? Защото Йешуа А’Машиях (Исус Христос) ще управлява и царува от там за хиляда години, а също се казва, че където е Той там ще бъдем и ние.

Хитгалут (Откровение) {20:6} Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Няма значение, в коя страна по света живеем днес. Всеки път, когато четем Тората (петокнижието на Мойсей(Моше)) и я прилагаме в живота си днес, ние си напомняме за свръзката, която имаме със завета, народа и земята на Израел. Израел е нашето отечество. Днес може не всички вярващи да са добре дошли да се заселят там ако не са евреи, или ако сте евреи вярващи в Йешуа, но това ще се промени, когато Месията (Машиях) Йешуа се завърне

Ние сме свързани със завета, защото ние стояхме заедно децата на Израел, когато те получиха божествения завет от Бог на планината Синай. Ние сме свързани с народа на Израел, било директно, защото сме евреи, или като вярващи в Йешуа. Тези, които не са евреи един ден ще могат да изберат към кое от израилевите племена да се причислят, за да получат наследството на това племе.

Езекиил {47:23} В което племе пришелствува чужденецът, там му дайте наследство, казва Господ Иеова.

Накрая ние сме свързани със земята на Израел, защото Писанието ни казва в Откровение (Хитгалут) 20:6, че ние ще управляваме и царуваме заедно с Йешуа за хиляда години в Ерусалим.

Деварим (Второзаконие) {31:28} Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях. {31:29} Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си. {31:30} Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен:

Аз мога да си представя с каква болка на сърце Моше изговори тези думи. Той щеше да умре и Бог му позволи да знае, че децата на Израел ще отстъпят от Господа като нация, след смъртта му. Моше се бори дълго и усилено, за да държи Израел в правия път и аз съм сигурен, че той прекара много безсънни нощи, молейки се и ходатайствайки за тях пред Бога. Сега всичко вече идваше към края си и чува, че всичко, което е направил, всичките молитви, всичкото поучение, всичкото застъпничество пред Бога, ще приключи с отстъпничеството на Израел. Какво обезсърчение е било това за него.

Йешуа, който известен ни като втория Моше, изпита същите неща от тези, в които Той изля живота Си.

Матитяу ( Матей) {26:31} Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат". {26:32} А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея. {26:33} А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня. {26:34} Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

Предполагам, че това се случва с всеки лидер, когато той умре или напусне. Като че ли няма истинско предаване на властта и помазанието, но Моше можа да види раждането на Йешуа и семето на възстановяването на Израел.

Човека се проваля, но Бог никога не се проваля!

Барух А'Шем,
раби Яков Фарбер

18ти елул 5770 / 28ми август 2010

Ки таво / Когато влезнеш

Деварим / Второзаконие 21:10-25:19
Йешаяху / Исаия 60:1-22
Ма’Асеи Талмидим / Деяния на апостолите 7:30-36

Деварим (Второзаконие) {26:1} Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея, {26:2} тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там. {26:3} Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде. {26:4} Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог. {26:5} А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко човеци, а там стана народ голям, силен и многочислен. {26:6} Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа; {26:7} а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни. {26:8} Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса; {26:9} и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед. {26:10} За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.

Дали нашите дарения са безцелни и безсмислени? Дали даваме от чувство за вина или от благодарност и признателност? За съжаление, когато дават повечето от нас, дават от чувство за вина. Бог ни заповяда да даваме и ние го правим очаквайки разбира се да бъдем благословени в замяна. Но независимо какво очакваме, както можем да видим от Писанието тази седмица, ние трябва да даваме от благодарност, а не поради чувство на вина. Даването ни трябва да е резултат на нашата признателност за това, което Бог е направил за нас и освен това да даваме с щедрост.

Бог направи толкова много за нас. Той ни изкупи чрез Йешуа А’Машиях от робството на греха, за да бъдем свободни да Му се покланяме и да следваме заповедите Му. Той чу нашите викове, видял е нашите сълзи и е бил свидетел на нашите безсънни нощи. Бог е скърбял, когато сме били потискани от Сатана и ни изкупи със Своята могъща ръка. И все пак повечето от нас дават дарения и десятъци, защото се чувстват задължени да го правят.

Бог ни е довел в Царството Си и това е наистина едно място на благословение. Божието царство не е нещо, което ще ни се случи в далечно бъдеще. То е тук сега. Ние вярващите в Йешуа А’Машиях сме царството на Бога. Точно затова ние имаме в себе си плодовете на Духа (Руах). Божият Дух, Който направи обиталище вътре в нас след като повярвахме. Точно затова Божието царство е живо и е тук на земята, и това царство сме ние.

Един ден, след като Йешуа се завърне, ще има съд за нечестивите. Тези, които се намерят недостойни ще бъдат изпратени на място на духовна тъмнина, място на безнадеждност – място без Бог. Тогава тези, които са били определени като праведни ще бъдат спасени и ще станат част от царството на Бог. Тогава царството Му ще бъде над цялата земя. До тогава обаче то е ограничено до нас, които вярваме. Ние дължим невероятна благодарност на Бог, за всичко, което е направил за нас, и Той ни казва в Словото Си:

Деварим (Второзаконие) {8:11} Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, {8:12} да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, {8:13 и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, {8:14} тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството; {8:15} Който те преведе през голямата и страшна пустиня, гдето имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък; {8:16} Който те храни в пустинята с манна, храна която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти; {8:17} и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. {8:18} Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.

Аз мисля, че ние се нуждаем да проверим сърцата си, когато даваме нашите десятъци и дарения на Господа. Всъщност ние трябва да нагласим тези стихове от писанието в изповед и да ги повтаряме всеки път, когато даваме. Ето едно предложение:

„Аз бях длъжник вързан от греха. Грехът ми ме владееше и ме измъчваше, и аз бях вързан в него. Извиках към Господа, на бащите си и Бог чу моя глас и видя моето измъчване и потисничество. Той ме избави от това робство чрез кръвта на Йешуа А’Машиях, пролята за мен на Голгота. Бог ме доведе до място на радост и мир. Днес аз нося първите плодове на труда си, Боже, които Ти Си ми дал, като белег на благодарност и признателност.”

Така че когато следващия път даваме на Бога, вместо просто да дадем дара си в кофичката за дарение, или специалната кутия, направете това заявление пред Бога. Това ще направи нещата различни.

Барух А'Шем,
раби Яков Фарбер